Transmarisca. Stratigraphy, chronology, topography

TORBATOV, SERGEY

EPHEMERIS NAPOCENSIS 35 (XXXV/2025)

Transmarisca. Stratigraphy, chronology, topography

(pages 89-152)

DOI: https://www.doi.org/10.33993/ephnap.2025.35.95

Download PDF

Authors:
SERGEY TORBATOV
National Institute of Archaeology with Museum – Bulgarian Academy of Sciences, Department of Classical Archaeology, 2 Saborna Street, 1000, Sofia, BG; e mail: torbatov@abv.bg; ORCID: https://orcid.org/0000 0001 6037 0570

Keywords: Transmarisca, Roman fortifications, stratigraphy, chronology, topography.

Abstract
Abstract: Transmarisca was an important military and civilian centre on the Danube border of the Roman Empire during the Principate as well as in the Late Antiquity. It is localized for certain in the northwestern part of the present-day town of Tutrakan in Bulgaria. A lot has been written on Transmarisca in the scien- tific literature and now it is considered by many researchers one of the sites with well elucidated chronology based on firm stratigraphic evidence. In most of the recent publications the thesis is persistently asserted that the two partially studied fortress walls in Tutrakan belong to one and the same Late Roman fortification, the area of which is estimated at 55–65 ha. That fortification is claimed to have been built in the period between 292 and 309/310 AD. It is also argued that no remains of an Early Roman military camp have been found in Tutrakan so far. However, the latest studies in the area of the so-called South fortress wall decisively refute these claims. Moreover, upon careful reading of the publications and comparison of what is written in them with the attached graphic documentation and photos, one does not find any confirmation of the proposed dating but just on the contrary – the stratigraphic realities drastically contradict it. The aim of this paper is to present a thorough critical analysis of all the available to date evidence on the stratig- raphy, chronology and topography of Transmarisca. The result is that the so-called “general periodization” of Transmarisca, which was announced in 1999 for the first time and is still zealously maintained by some researchers, turns out to be simply a myth completely inconsistant with the facts.

References:

[1] Бешевлиев 1952
В. Бешевлиев, Епиграфски приноси (София 1952).

[2] Бончев 1942
Г. Бончев, Теренът на дунавското прибрѣжие въ Тутраканско и Силистренско. Списание на Българската академия на наукитѣ и изкуствата. Клон природо¬математиченъ LXV/32, 1942, 1–9.

[3] Вагалински 1990
Л. Вагалински, Спасителни разкопки на крепостна стена на Трансмариска (Тутракан). – В: Археологически открития и разкопки през 1989 г. Кюстендил, 1990, 76–78.

[4] Вагалински 1991
Л. Вагалински, Спасителни разкопки на крепостна стена на Трансмариска (Тутракан). In: Археологически открития и разкопки през 1990 г. (Ловеч 1991), 98.

[5] Вагалински 1992
Л. Вагалински, Редовни археологически разкопки на крепостна стена на Трансмариска (Тутракан). In: Археологически открития и разкопки през 1991 г. (София 1992), 67.

[6] Вагалински 1995
Л. Вагалински, Каменни тежести от Трансмариска (Тутракан). In: A. Кузманова, П. Бойчев (Eds.), Тутракан в историческото развитие на Добруджа (Тутракан 1995), 67–75.

[7] Вагалински 2008
Л. Вагалински, Късноримска гема от Transmarisca. In: E. Генчева (Ed.), Югоизточна Европа през Античността (VІв. пр. Хр. – началото на VІІ в. сл. Хр.). Изследвания в чест на Алек-сандра Димитрова Милчева (Велико Търново 2008), 492–495.

[8] Вагалински/Динчев 1995
Л. Вагалински/В. Динчев, Археологическа карта на община Тутракан. In: A. Кузманова, П. Бойчев (Eds.), Тутракан в историческото развитие на Добруджа (Тутракан 1995), 12–48.

[9] Вагалински/Петков 1996
Л. Вагалински/Е. Петков, Спасителни разкопки на късноримска крепостна стена на Трансмариска (Тутракан). In: Археологически открития и разкопки през 1995 г. (София 1996), 68–70.

[10] Вагалински/Петков 2002
Л. Вагалински/Е. Петков, Археологически проучвания в Тутракан през 2001 г. In: Археологически открития и разкопки през 2001 г. (София 2002), 89–90.

[11] Вагалински/Петков 2004
Л. Вагалински/Е. Петков, Спасителна археологическо проучване в Тутракан през 2003 г. In: Археологически открития и разкопки през 2003 г. (София 2004), 117–118.

[12] Ванков 1905
М. Ванков, Останки от укрепената линия на римляните по десния бряг на Дунав – от Силистра до Свищов. Задружен труд IV.5, 1905, 462–463.

[13] Върбанов 2021
В. Върбанов, За ранния лагер на Трансмариска. Монети от проучването на югозападната кула през 2015 г. Известия на Регионален исторически музей – Разград ІІІ, 2021, 173–184.

[14] Върбанов 2022
В. Върбанов, Монети от проучването на Трансмариска (2020 – 2021 г.). Нумизматика, Сфрагистика и Епиграфика 18, 2022, 45–80.

[15] Върбанов 2024
В. Върбанов, Монети от проучването на Трансмариска през 2022 г. Нумизматика, Сфрагистика и Епиграфика 20, 2024, 49–78.

[16] Върбанов/Митев 2020
В. Върбанов/Г. Митев, Римска крепост Трансмариска (редовни археологически разкопки 26. 10. – 20. 11. 2021 г.) [a manuscript kept at the Scientific Archives of the National Institute of Archaeology with Museum – Bulgarian Academy of Sciences].

[17] Върбанов/Митев 2021a
В. Върбанов/Г. Митев, Късноримска крепост Трансмариска, Тутракан. Югозападна кула. In: Археологически открития и разкопки през 2020 г. (София 2021), 622–625.

[18] Върбанов/Митев 2021b
В. Върбанов/Г. Митев, Късноримска оловна търговска пломба от Трансмариска. Известия на Регионален исторически музей Разград ІІІ, 2021, 287–293.

[19] Върбанов/Митев 2021c
В. Върбанов/Г. Митев, Римска крепост Трансмариска (редовни археологически разкопки 27. 09. – 18. 10. 2021 г.) [a manuscript kept at the Scientific Archives of the National Institute of Archaeology with Museum – Bulgarian Academy of Sciences].

[20] Върбанов/Митев 2022
В. Върбанов/Г. Митев, Римска крепост Трансмариска. Сектор Югозападна крепостна кула (археологически разкопки 17.10. – 10.11. 2022 г.) [a manuscript kept at the Scientific Archives of the National Institute of Archaeology with Museum – Bulgarian Academy of Sciences].

[21] Гарашанин/Васић 1980
М. Гарашанин/М. Васић, Траjанов мост – Кастел Понтес. Ђердапске свеске І, 1980, 7–24.

[22] Гарашанин/Васић 1984
М. Гарашанин/М. Васић, Г. МарJановић-ВуJовић, Траjанов мост – Castrum Pontes. Извештаj о археолошким истраживањима у 1980. години. Ђердапске свеске ІІ, 1984, 25–54.

[23] Гарашанин/Васић 1987
М. Гарашанин/М. Васић, Castrum Pontes. Извештаj о исковањима у 1981. и 1982. години. – Ђердапске свеске, ІV, 1987, 71–84.

[24] Георгиева 1977
Р. Георгиева, Селища по крайбрежието на р. Дунав между Sexaginta Prista и Durostorum през римската епоха. Векове 3, 1977, 52–58.

[25] Георгиева/Бъчваров 1985
Р. Георгиева/И. Бъчваров, Нови данни за поселищния живот през І хил. пр. н. е. в Силистренски окръг. In: Североизточна България – древност и съвремие (София 1985), 65–76.

[26] Геров 1980
Б. Геров, Земевладението в римска Тракия и Мизия (I–III в.) (= Годишник на Софийския университет – факултет по класически и нови филологии, 72.2) (София 1980).

[27] Змеев 1969
Р. Змеев, Кастелът Трансмариска. Археология 4, 1969, 45–53.

[28] Змеев 1970а
Р. Змеев, Интересно археологическо откритие. Тутракански глас ІХ.17 (150), 1970, 4.

[29] Змеев 1970b
Р. Змеев, Отчет за археологическите проучвания на ул. „Назъм Хикмет” в гр. Тутракан, през 1970 г. [a manuscript kept at the Historical museum – Tutrakan].

[30] Змеев 1987
Р. Змеев, Тутракан (София 1987).

[31] Михайлов 1966
Ц. Михайлов, Геоморфология на дунавските тераси в Побрежието. Известия на Българското географско дружество VІ (ХVІ), 1966, 47–60.

[32] Николов 2016
В. Николов, Геоморфоложка карта на терасите в крайдунавската низина Побрежие. In: Сборник доклади от научна конференция „Географски аспекти на планирането и използването на територията в условията на глобални промени“, гр. Вършец, България 23.09 – 25.09.2016 г. (София 2016), 1–9.

[33] Петков 2003
Е. Петков, Археологически проучвания в Трансмариска (Тутракан) през 2002 г. In: Археологически открития и разкопки през 2002 г. (София 2003), 94.

[34] Петков 2004
Е. Петков, Археологически проучвания в Тутракан през 2003 г. In: Археологически открития и разкопки през 2003 г. (София 2004), 116–117.

[35] Петков 2005
Е. Петков, Археологически проучвания в Тутракан през 2004 г. In: Археологически открития и разкопки през 2004 г. (София 2005), 196–197.

[36] Петков 2009
Е. Петков, Спасителни археологически проучвания на антична крепост Трансмариска, обект „Теке“ в гр. Тутракан. In: Археологически открития и разкопки през 2008 г. (София 2009), 432–433.

[37] Петков 2010а
Е. Петков, Антична история и топография на Трансмариска. In: Л. Вагалински, П. Бойчев (Eds.), История на Тутракан. Том 1 (Тутракан 2010), 33–66.

[38] Петков 2010b
Е. Петков, Археологически проучвания на антична крепост Трансмариска, обект „Северна крепостна стена“, в гр. Тутракан. In: Археологически открития и разкопки през 2009 г. (София 2010), 324.

[39] Петков 2012
Е. Петков, Археологически проучвания на античната крепост Трансмариска в гр. Тутракан, обект „Северна крепостна стена“. In: Археологически открития и разкопки през 2011 г. (София 2012), 269–270.

[40] Петков 2014
Е. Петков, Спасителни археологически проучвания на антична крепост Трансмариска, обект „Южна крепостна стена“ в град Тутракан. In: Археологически открития и разкопки през 2013 г. (София 2014), 324–325.

[41] Петков 2015
Е. Петков, Археологически разкопки на югозападната ъглова кула на античния кастел Трансмариска, гр. Тутракан. In: Археологически открития и разкопки през 2014 г. (София 2015), 416–419.

[42] Петков 2016
Е. Петков, Археологически проучвания на антична крепост Трансмариска обект „Южна крепостна стена“ в гр. Тутракан през 2015 г. In: Археологически открития и разкопки през 2015 г. (София 2016), 455–456.

[43] Ранков 1980
J. Ранков, Ископавања на Караташу. Ђердапске свеске І, 1980, 51–60.

[44] Торбатов 2010
С. Торбатов, Строителна керамика с печати на І Италийски легион от кастела Тримамиум. Археология 3–4, 2010, 41–57.

[45] Торбатов 2012
С. Торбатов, Гарнизонът на Сексагинта Приста през І – ІІІ в. Известия на Регионален исторически музей – Русе 15, 2012, 111–161.

[46] Трайкова 2019
Л. Трайкова, Археологическо проучване на късноримската северна крепостна стена на Трансмариска, гр. Тутракан, обл. Силистра. In: Археологически открития и разкопки през 2018 г. (София 2019), 244–246.

[47] Трайкова 2020
Л. Трайкова, Археологическо проучване на късноримската северна крепостна стена на Трансмариска, Тутракан. In: Археологически открития и разкопки през 2019 г. (София 2020), 691–696.

[48] Трайкова 2024
Л. Трайкова, Късноантичната фортификация на Трансмариска на Долен Дунав (по археологически данни) (= Archaeologia Bulgarica Supplements, Volume 7) (София 2024).

[50] Шаранков 2020
Н. Шаранков, Amor Romae: Любов към Рим на Дунав. Графити върху крепостната стена на Трансмариска дават интересен ракурс към войнишкото ежедневие (available at: https://www.archaeologia bulgarica.com/category/%d0%be%d1%82%d0%ba%d1%80%d 0%b8%d1%82%d0%b8%d1%8f/; accessed 20.06.2020).

[51] Шкорпил 1905
К. Шкорпил, Некоторыя из дорог восточной Болгарiи. Известия Русского археологического института в Константинопле X, 1905, 443–502.

[52] ADAMEŞTEANU 1938
D. ADAMEŞTEANU, Inscription en verse découvert à Turtucaia (Transmarisca). Dacia V–VI, 1938, 449–450.

[53] BENEA 1999
D. BENEA, Archäologische Forschungen auf dem Limes der Dacia Apulensis, 1983 – 1994. In: N. Gudea (Ed.), Roman Frontier Studies. Proceedings of the XVIIth International Congress of Roman Frontier Studies (Zalău 1999), 171–186.

[54] BENNETT 1986
J. BENNETT, Fort Sizes as a Guide to Garrison Type: A Preliminary Study of Selected Forts in the European Provinces. In: C. Unz (Hrsg.), Studien zu den Militärgrenzen Roms III (13. Internationalen Limeskongress Aalen 1983: Vorträge) (Stuttgart 1986), 707–716.

[55] BIRÓ 1976
E. BIRÓ, Almásfüzítő (Azaum). In: J. Fitz (Hrsg.), Der römische Limes in Ungarn (Székesfehérvár 1976), 38–39.

[56] BOGDAN CĂTĂNICIU 1981
I. BOGDAN CĂTĂNICIU, Evolution of the System of Defence Works in Roman Dacia (BAR International Series 116) (Oxford 1981).

[57] BOGDAN CĂTĂNICIU 1991
I. BOGDAN CĂTĂNICIU, À propos de civitates en Dacie. Ephemeris Napocensis I, 1991, 59–67.

[58] CHRISTESCU 1938
V. CHRISTESCU, Quelques monuments inédits de Turtucaia (Transmarisca). Dacia V–VI, 1938, 451–452.

[59] DESJARDINS 1868
E. DESJARDINS, Sur quelques inscriptions inédites de Valachie et de Bulgarie (provinces de Dacie, de Mésie et de Scythie (Lettre à M Henzen). Annali dell’Instituto di corrispondenza archeologica 40, 1868, 5–107.

[60] DÜRR ET ALII 2022
R. DÜRR/C. BĂJENARU/F. TEICHNER, Fundatori pacis aeternae? – Fortifications between the High Rhine and the Black Sea from the time of Diocletian and the early Tetrarchy. In: O. Heinrich Tamбska (Hrsg.), Castra et Villae in der Spätantike: Fallbeispiele von Pannonien bis zum Schwarzen Meer (Castellum Pannonicum Pelsonense, Bd. 8) (Leipzig – Budapest – Keszthely – Rahden/Westf. 2022), 151–171.

[61] FILTZINGER 2005
P. FILTZINGER, Stuttgart Bad Cannstatt. In: D. Planck (Hrsg.), Die Römer in Baden Württemberg (Stuttgart 2005), 327–331.

[62] FÜLEP 1976
F. FÜLEP, Nagytétény (Campona). In: J. Fitz (Hrsg.), Der römische Limes in Ungarn (Székesfehérvár 1976), 92–93.

[63] GABLER 1989
D. GABLER, The Roman Fort at Ács Vaspuszta (Hungary) on the Danubian limes. Part I (BAR International Series 531 (I)) (Oxford 1989).

[64] GABLER 2003
D. GABLER, Ad Statuas castellum. In: Z. Visy (Ed.), The Roman Army in Pannonia. An Archeological Guide of the Ripa Pannonica (Pécs 2003), 70–72.

[65] GĂZDAC ET ALII 2011
C. GĂZDAC/C. GAIU/E. MARCHIŞ, Arcobadara (Ilişua) (Coins from Roman sites and collections of Roman coins from Romania, Vol. VI) (Cluj Napoca 2011).

[66] GSCHWIND 2004
M. GSCHWIND, Abusina. Das römische Auxiliarkastell Eining an der Donau vom 1. bis 5. Jahrhundert n. Chr. (Münchner Beiträge zur Vor und Frühgeschichte, 53) (München 2004).

[67] GUDEA 1997
N. GUDEA, Der Dakische Limes. Materialen zu seiner Geschichte. Jahrbuch des Römisch Germanischen Zentralmuseums Mainz 44/2, 1997, 1–113.

[68] GUDEA 2001
N. GUDEA, Die Nordgrenze der römischen Provinz Obermoesien. Materialien zu ihrer Geschichte (86–275 n. Chr.). Jahrbuch des Römisch Germanischen Zentralmuseums 48.2, 2001, 1–118.

[69] HERZIG 1946–1947
H. HERZIG, Versuch einer Rekonstruktion der Tore, Türme und Umwallung von Vindonissa. Jahresbericht der Gesellschaft Pro Vindonissa 1946–1947, 52–72.

[70] KANDLER 1999
M. KANDLER, Neues vom Carnuntiner Auxiliarkastell. In: N. Gudea (Ed.), Roman Frontier Studies. Proceedings of the XVIIth International Congress of Roman Frontier Studies (Zalău 1999), 379–395.

[71] KANDLER 2003
M. KANDLER, Carnuntum castellum. In: Z. Visy (Ed.), The Roman Army in Pannonia. An Archeological Guide of the Ripa Pannonica (Pécs 2003), 58–60.

[72] KANDLER/VETTERS 1986
M. KANDLER/H. VETTERS, Der römische Limes in Osterreich. Ein Führer (Wien 1986).

[73] KOCSIS 2003
L. KOCSIS, Campona castellum. In: Z. Visy (Ed.), The Roman Army in Pannonia. An Archeological Guide of the Ripa Pannonica (Pécs 2003), 106–108.

[74] KOLENDO 1966а
J. KOLENDO, Une inscription inconnue de Sexaginta Prista et la fortification du Bas Danube sous la Tetrarchie. Eirene 5, 1966, 139–154.

[75] KOLENDO 1966b
J. KOLENDO, Nieznana inskrypcja z kolekcji krzemienieckiej i problem fortyfikacji nad dolnym Dunajem za tetrarchii. Przeglad historyczny 57.4, 1966, 558–579.

[76] KOVÁCS 2003
P. KOVÁCS, Annamatia Castellum. In: Z. Visy (Ed.), The Roman Army in Pannonia. An Archeological Guide of the Ripa Pannonica (Pécs 2003), 119–121.

[77] KUZMOVÁ/RAJTÁR 1986
K. KUZMOVÁ/J. RAJTÁR, Bisherige Erkenntnisse zur Befestigung des Römerkastells in Iža. Slovenská archeológia 34–1, 1986, 185–222.

[78] LANDER 1984
J. LANDER, Roman Stone Fortifications. Variation and Change from the First Century A.D. to the Fourth (BAR International Series 206) (Oxford 1984).

[79] LAUR-BELART 1935
R. LAUR-BELART, Vindonissa. Lager und Vicus (Römisch Germanische Forschungen, Band 10) (Berlin – Leipzig 1935).

[80] LŐRINCZ ET ALII 1986
B. LŐRINCZ/K. SZABÓ/Z. VISY, Neue Forschungen im Auxiliarkastell von Intercisa. In: C. Unz (Hrsg.), Studien zu den Militärgrenzen Roms III (13. Internationalen Limeskongress Aalen 1983: Vorträge) (Stuttgart 1986), 362–368.

[81] LŐRINCZ/VISY 1980
B. LŐRINCZ/Z. VISY, Die Baugeschichte des Auxiliarkastells von Intercisa. In: W. S. Hanson, L. J. F. Keppie (Eds.), Roman Frontier Studies 1979. Papers presented to the I2th International Congress of Roman Frontier Studies. Part II (BAR International Series 71 (II)). (Oxford 1980), 681–701.

[82] MANNERT 1812
K. MANNERT, Geographie der Griechen und Römer. Siebenter Theil. Thracien, Illyrien, Macedonien, Thessalien, Epirus (Landshut 1812).

[83] MARCU 2009
F. MARCU, The Internal Planning of Roman Forts of Dacia (Bibliotheca Musei Napocensis, XXX) (Cluj Napoca 2009).

[84] MĂRCULESCU 1938
O. MĂRCULESCU, Transmarisca – Turtucaia. Analele Dobrogei 3, 1938, 102–136.

[85] MATEI-POPESCU 2010
F. MATEI-POPESCU, The Roman Army in Moesia Inferior (The Centre for Military Studies 7) (Bucharest 2010).

[86] MATEI-POPESCU/ŢENTEA 2018
F. MATEI-POPESCU/O. ŢENTEA, Auxilia Moesiae Superioris (The Centre for Roman military studies, 9) (Cluj Napoca 2018).

[87] MORILLO/GARCIA-MARCOS 2005
A. MORILLO/V. GARCIA-MARCOS, The defensive system of the legionary fortress of the VII gemina at León (Spain). The porta principalis sinistra. In: Z. Visy (Ed.), Limes XIX. Proceedings of the XIXth International Congress of Roman Frontier Studies held in Pécs, Hungary, September 2003 (Pécs 2005), 569–583.

[88] MROZEWICZ 1982
L. MROZEWICZ, Rozwój ustroju municypalnego a postępy romanizacji w Mezji Dolnej (Seria Historia Nr 98) (Poznań 1982).

[89] MUŞEŢEANU ET ALII 1979
C. MUŞEŢEANU/M. ZAHARIADE/D. ELEFTERESCU, Spre o tipologie a ştampilelor legiunii XI Claudia în Moesia Inferior. Studii şi materiale de muzeografie şi istorie militară – Muzeul military central 12, 1979, 164–185.

[90] MUSETEANU ET ALII 1980
C. MUŞEŢEANU/M. ZAHARIADE/D. ELEFTERESCU, Spre o tipologie a ştampilelor legiunii XI Claudia din Moesia Inferior. II. Catalogul pieselor. Studii şi materiale de muzeografie şi istorie militară – Muzeul military central 13, 1980, 85–105.

[91] NANKOV 2023
E. NANKOV, Markers of Military Mobility: Toward an Archaeology of the Sling in Ancient Thrace (5th c. BC – 4th c. BC) with a Corpus of the Inscribed Lead Sling Projectiles from Bulgaria (Разкопки и проучвания, том L) (София 2023).

[92] NÉMETH 2005
E. NÉMETH, Die neuen Ausgrabungen im Auxiliarkastell von Varadia – “Pusta”. In: Z. Visy (Ed.), Limes XIX. Proceedings of the XIXth International Congress of Roman Frontier Studies held in Pécs, Hungary, September 2003 (Pécs 2005), 689–696.

[93] PATSCH 1928
C. PATSCH, Beiträge zur Völkerkunde von Südosteuropa. III. Die Völkerbewegung an der unteren Donau. Sitzungsberichte der Akademie der Wissenschaften Wien, Philosophisch¬historischen Klasse 208/2, 1928, 1–68.

[94] PAUNOV 2007
E. PAUNOV, History of Transmarisca. In: L. Vagalinski (Ed.), The Lower Danube in Antiquity (VI c. BC – VI c. AD) (Sofia 2007), 141–146.

[95] PLANCK 2005a
D. PLANCK, Benningen. In: D. Planck (Hrsg.), Die Römer in Baden Württemberg (Stuttgart 2005), 35–37.

[96] PLANCK 2005b
D. PLANCK, Schramberg Waldmössingen. Römisches Kastell und zivile Siedlung. In: D. Planck (Hrsg.), Die Römer in Baden Württemberg (Stuttgart 2005), 311–314.

[97] PLOYER 2013
R. PLOYER, Der norische Limes in Österreich (Fundberichte aus Österreich, Materialhefte Reihe B, 3) (Horn 2013).

[98] POLASCHEK 1937
E. POLASCHEK, Transmarisca. In: G. Wissowa (Hrsg.), Real Encyclopädie der klassischen Altertumswissenschaft VI.A2 (Stuttgart 1937), 2171–2174.

[99] POPA-LISSEANU 1914
G. POPA-LISSEANU, Cetăţi şi oraşe greco romane în noul teritoriu al Dobrogei (Bucureşti 1914).

[100] PROTASE ET ALII 2008
D. PROTASE/N. GUDEA/R. ARDEVAN, Din istoria militară a Daciei romane. Castrul roman de interior de la Gherla/Aus der Militärgeschichte des römischen Dakien. Das römische Binnenkastell von Gherla (Bibliotheca historica et archaeological Banatica, XLVI) (Timişoara 2008).

[101] RICHARDSON 2004
A. RICHARDSON, Theoretical Aspects of Roman Camp and Fort Design (BAR International Series 1321) (Oxford 2004).

[102] SARNOWSKI 1985
T. SARNOWSKI, Die Legio I Italica und der untere Donauabschnitt der Notitia Dignitatum. Germania 63.1, 1985, 107–127.

[103] SARNOWSKI 1988
T. SARNOWSKI, Wojsko rzymskie w Mezji Dolnej i na północnym wybrzeżu Morza Czarnego (Novaensia 3) (Warszawa 1988).

[104] SARNOWSKI 1991
T. SARNOWSKI, Późnorimskie stemple legionów dolnodunajskich. Novaensia 2, 1991, 9–32.

[105] SCHAAD 1991
D. SCHAAD, Encraoustos: un camp militaire romain à Lugdunum St Bertrand de Comminges (France, Département de la Haute Garonne. In: V. Maxfield, M. J. Dobson (Eds.), Roman Frontier Studies 1989. Proceedings of the XVth International Congress of Roman Frontier Studies (Exeter 1991), 170–174.

[106] SCHAAD/SCHENCK-DAVID 2003
D. SCHAAD/J.-L. SCHENCK-DAVID, Le camp militaire romain de Saint Bertrand¬de Comminges (Haute Garonne): nouvelles données. Aquitania: une revue inter régionale d’archéologie 19, 2003, 127–153.

[107] SCHAAD/SOUKIASSIAN 1990
D. SCHAAD/G. SOUKIASSIAN, Encraoustos: un camp militaire romain à Lugdunum civitas Convenarum (Saint Bertrand de Comminges). Aquitania: une revue inter régionale d’archéologie 8, 1990, 99–120.

[108] SCHMID 2023
S. SCHMID, The Roman auxiliary Fort at Arelape/Pöchlarn (Lower Austria) and its Development in Late Antiquity. In: Limes XXIIII. Proceedings of the 24th International Congress of Roman Frontier Studies, Belgrade – Viminacium, Serbia, 2nd September – 9th September, 2018. Volume II (Beograd 2023), 891–903.

[109] SCHOLZ/KRENN 2011
U. SCHOLZ/M. KRENN, Stadtarchäologie in Tulln: Die Großgrabungen 2005–2009. In: 15th International Conference on Cultural Heritage and New Technologies, November 15–17, 2010. Proceedings (Wien 2011), 51–66.

[110] SESTON 1928
W. SESTON, Le secteur de Rapidum sur le Limes de Mauritanie césarienne après les fouilles de 1927. Mélanges d’archéologie et d’histoire 45, 1928, 150–183.

[111] SHARANKOV 2010
N. SHARANKOV, Latin Building Inscription from Transmarisca (Tutrakan). In: Реката и времето. Материали от международна научна конференция, посветена на 35 год. от основаването на Етнографски музей „Дунавски риболов и лодкостроене“, гр. Тутракан, 22–23 октомври 2009 (Туракан 2010), 86–93.

[112] SHARANKOV 2016
N. SHARANKOV, An Overlooked Inscription of Ala I Atectorigiana from Appiaria. Archaeologia Bulgarica ХХ, 3, 2016, 33–40.

[113] SOPRONI 1976
S. Soproni, Szentendre (Ulcisia Castra – Castra Constantia). In: J. Fitz (Hrsg.), Der römische Limes in Ungarn (Székesfehérvár 1976), 76–77.

[114] STIGLITZ 1986
H. STIGLITZ, Das Auxiliarkastell von Carnuntum. – In: C. Unz (Hrsg.). Studien zu den Militärgrenzen Roms III (13. Internationalen Limeskongress Aalen 1983: Vorträge) (Stuttgart 1986), 416–420.

[115] STUPPNER 2011
A. STUPPNER, Zur Kontinuität in der Spätantike am norisch pannonischen Limes in Niederösterreich. In: O. Heinrich Tamaska (Hrsg.), Keszthely Fenékpuszta im Kontext spätan¬tiker Kontinuitätsforschung zwischen Noricum und Moesia (Budapest, Leipzig, Keszthely, Radhen/Westf. 2011), 129–156.

[116] ȚENTEA ET ALII 2021
O. ȚENTEA/F. MATEI-POPESCU/V. CĂLINA, Frontiera romană din Dacia Inferior. O trecere în revistă şi o actualizare. Cercetări Arheologice 28.1, 2021, 9–90.

[117] ȚENTEA ET ALII 2022a
O. ȚENTEA/F. MATEI-POPESCU/V. CĂLINA/A. RAȚIU, Frontiera romană din Dacia Inferior. O trecere în revistă şi o actualizare. 2. Cercetări Arheologice 29.1, 2022, 197–244.

[118] ȚENTEA ET ALII 2022b
O. ȚENTEA/V. CĂLINA/I. MANEA, Drumul şi castrul roman de la Copăceni (com. Racovita, jud. Vâlcea). Reevaluarea recentă a unor monumente uitate. Cercetări Arheologice 29.2, 2022, 557–572.

[119] ŢENTEA ET ALII 2023
O. ŢENTEA/F. MATEI-POPESCU/C. TIMOC, Castrele romane din sud vestul Daciei. O trecere în revistă şi o actualizare. Cercetări Arheologice 30.2, 2023, 763–804.

[120] TOCILESCU 1902
G. TOCILESCU, Monumentele epigrafice şi sculpturale ale Muzeului National de Antichitati din Bucureşti. Partea I (Bucureşti 1902).

[121] TÓTH 2009
E. TÓTH, Die spätrömische Militärarchitektur in Transdanubien. Archaeologiai Értesitő 134, 2009, 31–61.

[122] TROUSSET 1977
R. TROUSSET, Le camp de Gemellae sur le limes de Numidie d’après les fouilles de colonel Baradez (1947–1950). In: J. Fitz (Hrsg.), Limes. Akten des 11. Internationalen Limeskongress (Szekesfehervär, 30. 8. 6. 9. 1976) (Budapest 1977), 559–576.

[123] TRUMM 2015
J. TRUMM, Legionslager Vindonissa – Stand der Forschung. In: L. Vagalinski, N. Sharankov (Eds.), LIMES XXII. Proceedings of the 22nd International Congress of Roman Frontier Studies, Ruse, Bulgaria, September 2012 (Sofia 2015), 93–102.

[124] TRUMM 2024
J. TRUMM, The fortress of Vindonissa. State of research. In: H. van Enckevort, M. Driessen, E. Graafstal, T. Hazenberg, T. Ivleva, C. van Driel Murray (Eds.), Strategy and Structures along the Roman Frontier. (Limes XXV. Volume 2; Archeologische Berichten Nijmegen 10) (Leiden 2024), 309–317.

[125] UBL 1977
H. UBL, Der spätrömische Burgus von Zeiselmauer. Grabung und Restaurierung. In: C. Unz (Hrsg.), Studien zu den Militärgrenzen Roms II. Vorträge des 10. Internationalen Limeskongress in der Germania Inferior (Köln – Bonn 1977), 251–262.

[126] UBL 1997
H. UBL, Traismauer – Augustiana. In: H. Friesinger, F. Krinzinger (Hrsg.), Der römische Limes in Österreich. Führer zu den archäologischen Denkmälern (Wien 1997), 221–225.

[127] VAGALINSKI 1999
L. VAGALINSKI, Die spätrömishe Nordfestungsmauer von Transmarisca. In: G. von Bülow, A. Milceva (Hrsg.), Acta der internazionalen Konferenz “Der römische Limes an der unteren Donau von Diokletian bis Heraklios” (Sofia 1999), 229–233.

[128] VAGALINSKI/PETKOV 2006
L. VAGALINSKI/E. PETKOV, New data on the fortifications of Late Antiquity Transmarisca. In: M. Vasić (Ed.), Felix Romuliana: 50 Years of Archaeological Excavations. Papers from the International Conference, Zaječar, 27th–29th October, 2003 (Belgrade 2006), 105–110.

[129] VELKOV 1973
V. VELKOV, Die Stadt Transmarisca (Moesia Inferior). Arheologia Polona 14, 1973, 263–268.

[130] VELKOV 1993
V. VELKOV, Epigraphischer Beitrag zur Geschichte des Donaulimes im II. Jh. (über die Stadt Transmarisca). In: В. Гюзелев, К. Попконстантинов (Eds.), Studia Protobulgarica et Mediaevalia Europensia. В чест на професор Веселин Бешевлиев (Велико Търново 1993), 137–140.

[131] VISY 2003
Z. VISY, Castellum Ulcisia Castra. In: Z. Visy (Ed.), The Roman Army in Pannonia. An Archeological Guide of the Ripa Pannonica (Pécs 2003), 97–98.

[132] VLĂDESCU 1986
C. VLĂDESCU, Fortificaţiile romane din Dacia Inferior (Craiova 1986).

[133] WHATELY 2016
C. WHATELY, Exercitus Moesiae. The Roman Army in Moesia from Augustus to Severus Alexander (BAR International Series 2825) (Oxford 2016).

[134] ZAHARIADE 1997
M. ZAHARIADE, The Late Roman Drobeta. I. The cruciform building aud the fort garrison in the 4th ccntury A.D. Acta Musei Napocensis 34, 1997, 167–182.

[135] ZAHARIADE 2009
M. ZAHARIADE, The Thracians in the Roman Imperial Army (From the First to the Third Century A.D.). I. Auxilia (The Center for Roman Military Studies, 2) (Cluj Napoca 2009).

EPHEMERIS NAPOCENSIS

Issues

Transmarisca. Stratigraphy, chronology, topography